Представяме ви разказа от Жаклин Петрова, която бе сред отличените деца във "Влака на буквите"

Представяме ви разказа от Жаклин Петрова, която бе сред отличените деца във "Влака на буквите"

"Всяко пътуване ти помага да преоткриеш себе си и дори да намериш ново вдъхновение"

Жаклин Петрова

 

По случай Деня на славянската писменост и култура „Холдинг БДЖ“ зарадва малки и големи с атракционно пътуване с „Влакът на буквите“ теглен от най-мощния парен локомотив в цяла Европа – Баба Меца. Това беше подарък за младите лидери, отличените учители и ученици, децата, които служат за пример в цялата страна, без значение техният регионален, социален или културен статус. Отпътуването на влака беше придружено с богата програма пред самия влак.

Локомотивът отпътува по маршрута София-Банкя-София с повече от 120 наградени ученици и преподаватели и още около 300 пътници, за които били сложени вагони, защото хората не позволили влакът да тръгне и без тях.

Един от вагоните бе наречен „Трака-трак книжарница“ и в него бяха изложени книги от различни издателства, които са за малки деца, тийнейджъри, а също и за големите.

Пътуването ми започна от гарата в Мездра (градът, в който живея). Там се срещнах с приятелките си, с които се качихме във влака за София. Бяхме сами в купето, а и в целия вагон нямаше много хора. Решихме да „убием скуката“ и да си включим музика на колонката, която Анабела носеше. Пуснахме си нашумели български песни и без значение, че бе 9ч. сутринта запяхме, даже и затанцувахме. В това отношение Кристина е най-добра, защото тя е танцьорка в един от най-добрите танцови състави. Унесени в ритъма дори не усетихме кога времето е изминало и сме пристигнали в столицата.

Централна гара София бе превърната в сцена, на която танцови състави и оркестри демонстрираха виртуозните си умения в областта на модерната, народната и класическата музика. Доста интересна беше частта, в която двата оркестъра сякаш се съревноваваха кой ще покаже по-добри умения. Единият оркестър беше на училище "Емилиян Станев" в Търново, а другият – Духовият оркестър на Столичната община. Двата оркестъра успяха да ни завладеят напълно до момента, в който не видяхме четири чуждестранни деца. Те бяха с дебели, плътни дрехи и забрадки около главите. Не че имаме нещо против хората с различни обичаи и култура, но фактът, че ги виждаме на такова събитие свързано с българската култура, ни се стори като някакъв протест… но както и да е. Бързо забравихме за това като чухме мелодията на любимото ни Чичово хоро. С Криси бързо и умело се включихме в танца като се хванахме между танцьорите. В хорото се включиха и други освен нас и заедно заиграхме традиционния за родината ни танц.

Програмата на гарата приключи малко преди тръгването на „Влакът на буквите“ към Банкя. Настанихме се удобно и потеглихме. За щастие попаднахме точно в „Трака-трак книжарница“ и успяхме да разгледаме различните поредици от книги, както и да видим някой нов автор. Книжарницата Хеликон предизвика огромен интерес сред всички пътуващи. Другата атракция возеща се на Баба Меца беше оркестърът на търновското училище, който се грижеше за доброто настроение на пътниците и се намираше точно до нас – нито за миг не спряха да свирят във вагона. И докато веселбата се засилваше, видяхме отново момичетата – бежанци. Бяха свалили и плътните дрехи, и забрадките, смееха се с другите и дори рецитираха азбуката. Нямаше как да ги изпитваме и по писане.

В Банкя ни очакваше детски ромски оркестър придружен от мажоретен състав от столичното 76-мо училище. Въпреки дъжда те танцуваха и свириха. Към тях се включиха и великотърновци и се получи емоция и звук, които разиграха сърцата ни. Накараха и нас да спрем да мислим за неприятното време и просто да се наслаждаваме. След приключването и на тази програма бързо се затичахме към центъра. Градът е пълнен с красиви паркове и алеи. Впечатление правят чистите улици, здравите пейки и усмихнатите хора. Намерихме едно уникално заведение, в което седнахме и поръчахме.

На връщане всяко дете и всеки учител получи писмо, подписано лично от президента Румен Радев. Ген. Радев ни пишеше: „Днес, в Деня на славянската писменост, вие сте във „Влакът на буквите“- в знак на уважение към постиженията на всеки от вас, получавате за награда пътуване, което свързва гордото ни минало с всичко, което тепърва ни предстои. Вие вече сте доказали, че сами виждате смисъла да се борите за по-грамотна, по-успешна и модерна България“. Бяхме страшно изненадани и с радост сравнявахме подписите от писмата си, за да проверим дали не е копирано по някакъв начин. 
Много се радвахме, когато на усмихнатите бежанци беше направен специален подарък – книжки, които да им помогнат в овладяването на българския език. По-големите момичета сричаха и се смееха, а ние им помогнахме да изговорят думата „дръндьо“ – думата е от заглавие на поредица детски книжки. Беше ни трудно обаче да обясним какво означава, защото дръндьо си е нещо различно за всеки от нас.

В София, докато чакахме да стане време за връщането ни обратно към Мездра, си направихме една чудесна разходка. Стигнахме до римските останки от които се влиза направо в метрото, снимахме се пред фонтана на бившата баня, която сега е музей. Това пътуване се оказа много полезно за мен, защото видях важни неща от друг ъгъл, говорих с нови хора. Накратко – открих ново вдъхновение.

Debug: ??x??