„Със закупуването на нов подвижен състав целта е да има подмяна на 50 % от подвижния състав в железниците до 2024 г.“ обяви министър Желязков.
В рамките на дискусията Росен Желязков направи общ преглед на проектите, които са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, които същевременно да покриват критериите и изискванията от ЕК за инвестиции в зеления и цифров преход. Той отбеляза още, че обектите са с висока степен на готовност, като целта е всички да бъдат завършени най-късно до 2026 г. Желязков подчерта също, че с подбора на проектите се търси повишаване на безопасността и териториалната балансираност на растежа, тъй като повечето инвестиции са насочени към Северна България. С избора на проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост се прави и комплексна свързаност на инвестициите, с тези по линия на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и Механизма за свързване на Европа.
Включените проекти в „Транспортна свързаност“ са за цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широкообхватната TEN-T мрежа, преустройство и рехабилитация на гарови комплекси Мездра и Червен Бряг и изграждане на интермодален терминал – Горна Оряховица, модернизация на тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA, осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав и други.
„Предвиждаме всеки нов подвижен състав за превоз на пътници задължително да съдържа изискването да бъде оборудван със съвременни информационни системи“, това заяви в отговор на въпрос на потребител за въвеждането на wifi мрежи във влаковете председателят на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД Григори Григоров, като обясни, че в договора за ремонт на мотрисите, с които БДЖ разполага, също е предвидена тотална модернизация на информационните им системи с предоставяне на възможност за осигуряване на допълнителна информация за пътниците.
По време на дискусията Григоров отбеляза важността на железопътния транспорт като услуга, която има два пъти по-нисък въглероден отпечатък за околната среда от автомобилния и пет пъти по-нисък въглероден отпечатък от въздушния транспорт. По тази причина е неотложна необходимостта от модернизация на железницата.
Инвестициите в развитие на железопътния транспорт бяха подкрепени и от представителите на Пътническия консултативен съвет, които от гледна точка на потребители на услугата отбелязаха, че хората освен недостатъците забелязват и подобренията в железопътния транспорт.
Дискусията беше изключително полезна както за участниците, които получиха обратна връзка от потребители по важни теми, така и за всички, които я проследиха и получиха отговори на поставените от тях въпроси.