Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър и Бели Искър на 500 м северно от село Бели Искър. Минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен. Тя е десен приток на река Дунав.
В горното и средното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са най-големият язовир в България „Искър“ и по-малките язовири „Бели Искър“, „Пасарел“ и „Панчарево“, ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Пасарел“, „Кокаляне“ и няколко малки руслови ВЕЦ от Проект „Среден Искър“. В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.
Долината на реката, особено двата ѝ Панчаревски и Искърски пролома, още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и неслучайно по тях са построени шосета и жп линия. През Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София - Горна Оряховица - Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.
В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.
