Името на река Струма се среща още в древногръцки източници като Стримон. Счита се, че то има тракийски произход, свързан с протоиндоевропейския корен sreu – „тече, струи“.
Площта на водосборния басейн на Струма възлиза на 17 300 km2 и обхваща части от 4 балкански държави – България, Гърция, Северна Македония и Сърбия. Най-голям е делът на България, възлизащ на 10 797 km2, което представлява 9,73% от територията на страната. С тази си площ водосборният басейн на Струма е вторият по големина в България след този на Марица. Той обхваща цялата област Кюстендил, западната част на област Благоевград, около 80% от област Перник и много малка част от област София. В него попадат 21 български общини, от които 18 изцяло и 3 частично.
Релефът на водосборния басейн на Струма представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Тя е единствената река в България, за която не можем да говорим за горно, средно и долно течение в неговия буквален смисъл, защото средната надморска височина на водосбора на средното течение е по-висока от тази на горното.
Поради благоприятните климатични условия и удобните транспортни връзки течението на реката и нейната долина са населени от дълбока древност. По течението на самата река са разположени 48 населени места, от които в България са 43, в т.ч. 9 града и 34 села и в Гърция са 5 села.
Долината на Струма е най-топлият и специфичен лозаро-винарски район на България. Той е разположен в най-южната част на страната и е значително повлиян от топлите въздушни течения. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухият климат като цяло определят сортовете, които могат да се отглеждат. Това са почти изключително червени сортове. Разпространени са мерло, каберне совиньон и широка мелнишка лоза, който е емблематичен за района от дълбока древност. Това е екзотичен и много специфичен винен сорт. От него се произвеждат вина, които след продължително отлежаване при подходящи условия в дъбови бъчви придобиват уникален характер.
Повърхностните и подземните води в поречието на Струма и притоците ѝ се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на населените места, напояване и енергодобив. Напояването в поречието на Струма е със стари традиции. Тук са създадени едни от първите водни синдикати в България. В експлоатация са 14 водноелектрически централи. Водовземането за ВЕЦ „Студена“ и ПАВЕЦ „Калин“ е от едноименните язовири с годишно изравнение на оттока.
От най-дълбока древност долината на реката се използвала за строеж на пътища, а впоследствие и на жп линии. По долината на реката преминават участъци от пет пътя от пътната мрежа на България и участъци от трасетата на две от важните жп линии. Това са участъците от Перник до Радомир и след това от Бобошево до Кулата, част от жп линията София - Кулата, както и участъка от Радомир до Кюстендил от жп линията София - Гюешево.
По течението на реката са разположени десетки природни, археологически, архитектурни и туристически забележителности. Там се намират живописните скали в Земенския, Скринския и Кресненския пролом, изгасналият вулкан Кожух, останките от средновековната крепост Кракра, Кадин мост при село Невестино, Земенския манастир, местността „Рупите“ и много други.
Бурното течение на реката през пролетните месеци е благоприятно за рафтинг, който се развива усилено през последните години в Кресненското дефиле.
