Тя е единствената голяма река на континента, която тече в посока от запад към изток и се влива в Черно море. Река Дунав протича през най-много държави в света, които са общо 10 на брой. Това са Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Преминава и през 4 столици. Това са Виена, Будапеща, Братислава и Белград.
Водосборният ѝ басейн, освен в тях, е и в още 9 държави: Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово.
Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав. Съществува и теория, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав.
Река Дунав винаги е била важна връзка между западна Европа и Черно море. През III век тя е северна граница на Римската империя, а крепостите, построени на бреговете ѝ, са ползвани за защита срещу нападенията на готите, хуните и славяните. По-късно река Дунав е била воден път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места в Йерусалим. През Средновековието тя улеснява нахлуването на турците в централна Европа.
Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през XVIII век. Мария Тереза, императрицата на Австрия от Хабсбургската династия, сформира служба, която да регулира корабоплаването по реката. През XIX век река Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.
През 1830 г. за първи път се предприема превоз на пътници от Австрия до Сърбия с параход. През лятото на 1834 г. е открита параходна линия и е установена редовна връзка между Унгария, Сърбия, Влахия и България. През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург (предишно име на Братислава) до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова. С подписването на Парижкия и на Версайския мирен договор се обявява свободно плаване по цялата река и се създава „Дунавска комисия“, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави.
След изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав в Германия през 1991 г. Дунав става част от трансевропейски воден път, свързващ най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море със Сулина на Черно море, с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г.
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1 700 km2 са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 m и ширина 10 m. Там някои дървета достигат 10 m височина.
Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба. Известно е, че голям брой от популацията на европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове влечуги. Единствено в резервата Сребърна гнезди световно застрашеният вид птица – къдроглав пеликан.
