Траките са първият народ, който дава име на планината през 5 в. – Доункас, (а също Донука и Дунакс), което в превод от тракийски означава “планина с изобилие от вода„. В по-късен период славяните я наричат Роула, което се превежда като “водна планина„.
По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.
В Европа Рила се нарежда на 6-о място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. В Рила се намират голям брой реки, извори, потоци и кристално чисти езера. От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места.
В Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).
В планината намират своето местообитание около 2000 растителни вида и също и многообразие от планински животински видове.
Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ – 2629 km2. Повечето от планинските ѝ върхове са с надморска височина от 2500 – 2700 м. и от тях се открива алпийски изглед. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.
На територията на планината се намира природен резерват “Рила„ – най-големият по мащаби от общо всички национални паркове в страната. Той се разполага между 800 и 2925 м надморска височина в едни от най-високите и централните части на Рила. На територията му се намират около 120 естествени езера, по-голямата част от които произхождат от ледниковия период.
Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир – най-големият в България, създаден през X век от светеца и отшелник Иван Рилски. Манастирът е с огромно национално, архитектурно и историческо значение и има изключително богата история.
