Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.
Родопите са изградени от метаморфни скали, сред които са вместени серпентинити, гранити и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани мезозойски скали.
Районът е изключително богат на природни ресурси – реки, водопади, езера и над 1000 пещери, оформени в резултат на сложни карстови процеси.Планината е богата на термални извори. Велинград, наричан „СПА столицата на Балканите“, предлага над 80 извора с разнообразен минерален състав.
В античната традиция е запазена само една етимологична легенда, която изяснява името и появата на планината. Според нея Родопа е дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон, син на Океан и Тетида. Тя се омъжва за Хемус, който в древногръцката митология е цар на Тракия. Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера. Това разгневило боговете, които ги превръщат на планините Хемус (Стара планина) и Родопи.
Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“).
По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски).
Западните Родопи са по-високи и планински, със средна надморска височина около 1300 метра. Там теренът е силно пресечен, с дълбоки речни долини, стръмни върхове и обширни иглолистни гори. Обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%), като повече от половината от площта им се заема от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна, Дъбрашко-Баташка и източна, Переликско-Преспанска. От Западните Родопи водят началото си най-големите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.
Източните Родопи се характеризират с по-ниска надморска височина, закръглени хълмове и плавен преход към равнинните области на югоизточна България. Обхващат територия от 6005,4 km² (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им се заема от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. През Източните Родопи от запад на изток протича река Арда, а нейните главни притоци са Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река.
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие в Родопите. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. Особено интересен е силиврякът, наричан още „цветето на Орфей“, което се среща само на Балканите, основно в Родопите. Известно е със способността си да възкръсва дори след дълго засушаване – символ на вечния живот. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове.
Планината е дом на над 100 вида бозайници и над 220 вида птици, сред които се отличават величественият белоглав лешояд, черният щъркел, скалният орел и изключително рядката царска орлица.
