Поредица български планини и върхове

САКАР

Сака̀р е куполообразна планина в Югоизточна България и най-северозападната част на Европейска Турция. Простира се от северозапад на югоизток на протежение от 75 km, а ширината ѝ в средата достига до 35 km. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, отделяща я от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин.

 изображение

По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия.

Сакар е ниска планина с плоски върхове. От най-високия връх Вишеград (856 м), в централната част на планината, заобленото било се разклонява на запад и на изток на къси, стръмни ридове, отделени от дълбоки долове. Южните склонове са сравнително по-стръмни, на места прорязани от ровини и речни долини. В източните части на планината има окарстени мрамори.

Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. В Сакар се намират 7 от 12-те известни в България гнездилища на застрашения в световен мащаб царски орел. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.

Сакар е и сърцето на българската мегалитна култура – район, богат на долмени, тракийски светилища и древни некрополи, които разкриват хилядолетната история на тези земи.

Планината е прочута и със своя винен тероар и сортове, които се отглеждат по слънчевите ѝ склонове.

© Всички права запазени. "Холдинг Български държавни железници" ЕАД