Простира се върху територията на части от 14 български области. Площта на Стара планина на територията на България е 11 596,4 km², с дължина – 530 km и ширина от 15 km (в средната част) до 50 km (в западната и източната част). Средната ѝ надморска височина е 722 m. В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк.
В античността планината е наричана Хемос или Хемус, от старогръцки и латински, а в последствие Коджабалкан или Балкан от турски.
Геоложкият състав на Стара планина включва разнообразни скали, включително варовици, пясъчници, шисти и гранити, които образуват сложна структура от върхове, хребети, долини и плата. Планината е разделена на три основни части – Западна, Централна и Източна Стара планина, като всяка от тях се отличава със своите характерни черти.
Стара планина е изиграла значителна роля в историята на България. Балканът служи като естествена бариера между северна и южна България и в миналото е бил ключова отбранителна линия и арена на много решаващи битки срещу нахлули в българските земи враждебни сили. По тази причина, посетителите на Стара планина ще открият множество културно-исторически забележителности, пазещи паметта и следите от тези сражения.
От Стара планина извират голям брой реки – Лом, Огоста, Малък Искър, Осъм, Янтра, Вит, Видима, Луда Камчия, Стряма, Тунджа, Нишава.
Гъстите гори на Балкана са дом на множество дървесни видове, включително дъб, бук и ела, докато алпийските му ливади са украсени с диви цветя като еделвайс и тинтява.
Националният парк „Централен Балкан“ е дом на множество редки растителни и животински видове, сред които и ендемични растения като старопланинската иглика. Освен това, паркът е убежище за големи хищници като мечки, вълци и рисове. Изобилието от водопади, като Райското пръскало (125 метра) – най-високият водопад в България, също допринася за уникалната красота на региона.
