Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 km, а ширината ѝ достига до 65 km. Общата площ на планината е около 10 000 km², от които по-голяма част са разположени на турска територия.
Странджа представлява нископланински масив със средна надморска височина около 200 м. Въпреки това нейният релеф се характеризира с голямо хоризонтално разчленение, типично за високите планини в страната. Това и гъстата гориста растителност я прави трудно достъпна, което е позволило на дивата природа да остане в голяма степен защитена от човешката дейност, с богата флора и фауна, която включва над 1000 вида растения и над 50 вида бозайници.
Планината е дом на голямо разнообразие от диви животни, включително елени, диви свине, вълци и мечки. По тази причина има много специално изградени съоръжения за наблюдения на диви животни.
В Странджа планина се срещат над 250 вида птици, като 17 от тях са вписани в Червената книга на България. В защитените територии се пазят гнездата им.
От нея извират много български реки, сред които Ропотамо, Велека, Дяволска река и Резовска река. В планината има десетки извори, някои от които се смятат за лековити. Според някои легенди най-голяма лековита сила има изворът, който се намира до село Граматиково. Странджа планина е известна с това, че в нея има находища на златна руда.
В Странджа има няколко защитени територии. В планината се намира и природният парк Странджа, който се простира на площ от над 116 000 хектара. В него има защитени растения, които могат да се срещнат само на територията му.
Странджа има богата хилядолетна история. На нейната територия съществуват много древни места за разглеждане, включително тракийски гробници, средновековни крепости и традиционни български села. Някои от най-популярните обекти за посещение включват тракийското светилище Беглик таш, средновековната крепост Градище и село Бръшлян.
Един от най-уникалните и завладяващи аспекти на местната култура в Странджа планина са Нестинарските танци – древен тракийски ритуал за духовно прочистване, в който участниците танцуват боси върху огнена жарава. Ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в своя автентичен вид може да се види само в село Българи при честването на Св. Св. Константин и Елена на 21 май.
