Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които го изграждат, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.
От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам се отправя към самата пирамида.
От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 350 м, по която има прокарани няколко алпийски маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг – малък ледник с размери 90 м. на 40 м.
От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.
Класическият маршрут за изкачване на връх Вихрен от хижа „Вихрен“ отнема около три часа. Върхът е определян и като най-трудният за изкачване от всички планински първенци.
